Здравей, Юли….
юли 1, 2019
Д-р Веселина Бельова – естет и творец в дерматологията
септември 10, 2019
parallax background

Ромина Тасевска една градска дама, с пленителна усмивка и сбъднати мечти

 

Автор: Цветелина Терзийска

Снимки: Пламена Пешева – Стефанова

 

    Минали са около 15 години, откакто се срещнахме за първи път с Ромина. Тогава тя все още беше едно младо момиче, тийнейджър, но с категоричната заявка, че ще се превърне в една прелестна Дама. И признанието за това не закъснява, когато на крехките си 22 години, печели титлата Мис България. Години по-късно животът и поема в друга посока, въпреки че никога не загърбва модата изцяло. Самата тя не крие факта, че обича да бъде под светлината на прожекторите. Към днешна дата е щастливо омъжена и майка на три деца. Роми е от онези Жени, въпреки че прилича на момиче, пред което все още животът предстои, които следва целите си и ги постига. И трудно човек да не я хареса, защото чарът, който носи и лекотата, с която случва всичко в живота си, те пленяват. Но днес ще открехнем завесата за личността ѝ малко по съкровено. Ще сподели, как съвместява всичките си отговорности, коя е любимата ѝ гледка , за какво мечтае, какво я вдъхновява, ей тези „малките неща от живота”.
Доведе ни в едно от любимите си места в София, Once Upon a Tim, в близост до Докторската градина. В  един топъл августовски следобед, Ромина Тасевска сяда срещу мен и вижте какво разказа.

 

Здравей, Роми!

С какво тази част на София е по-специална и защо ни доведе точно тук?

Много отдавна харесвам това място и този район. Дори когато живеех в чужбина и се замислях за България, някак винаги ми излизаше тази картина в съзнанието. Знаеш ли дори съпругът ми, който не познава толкова добре София, попадайки за първи път тук и в района, остана възхитен. От атмосферата, от хората, изобщо от духа, който витае тук. Плюс това в близост е Библиотеката, а аз много обичам да чета, ректората на моя университет, Докторската градина. Всичко някак ми е в синхрон и е около мен.

Лятото вече преполови, но все още е в разгара си! Опиши с думи, какво е то за теб?

Море, малки крачета на плажа, пясък и сладолед в голямо количество. И тази година успяхме да отидем на море всички заедно. Към момента моето лято е изцяло свързано с децата.

А днешният летен ден как започна? Изобщо имаш ли си твои ритуали сутрин и успяваш ли да ги изпълняваш?

Сутринта почти не успях да стана, моите синове ме събудиха. След като ги заведох до детската градина, седнах с чаша кафе и си направих план на целия ден. Всяка сутрин си припомням целите. Записвам си това, което смятам да направя, за да ги постигна. И пет минути визуализирам  моя успех, независимо дали ще бъде в работата, биологията или нещо конкретно, след това рутината ме поема. Правя го и вечер, когато имам възможност.

След като се прибра в България започна развитието ти в ново професионално поприще. С какво се занимаваш в момента?

В момента завършвам Био бизнес и предприемачество и подготвям дипломна работа, създаване на активно вещество, в сферата на биологията. И отделно съм финансов консултант, съветвам хората как да управляват своите средства.

Можеш ли да се опишеш с три думи?

Грижовна, взискателна, амбициозна.

В тази връзка взискателна ли си към себе си?

Да, много съм взискателна преди всичко към себе си, но започнах да работя върху това да не съм толкова към другите. А иначе мога да кажа, че се чувствам удовлетворена от постигнатото до тук.

А какво според теб е най-важно за да бъдеш успешен?

Да бъдеш успешен е усещането да имаш набелязани цели и мечти и постигайки ги, да можеш да се насладиш. Oще по-безценно е  да не го правиш на всяка цена. Обаче има един тънък момент, че често го чувстваме за кратко, отпускаме се и после идва един неизбежен спад. А успехът е цел, след цел, след цел, постоянно да има действие.

Бъди честна и ми кажи, страхуваш ли се? Понякога това ни задържа и не позволява да разгърнем капацитета си, не мислиш ли!?

Да осъзнавам го и се старая да контролирам и дори да не ги изпитвам. Иначе имам страхове и то по-скоро са свързани с отглеждането на моите деца, с кариерата, с това дали ще мога да се справя с всички поети ангажименти и задачи. Но определено работя върху това. Осъзнах, че ние хората не е нужно да правим всичко на 100 процента, защото ефективността от нашите действия по изчисления е, ако даваме 60 – 70 процента от себе си. Този максимум, към който се стремим води до прегряване и изтощение. А накрая дори, ако постигнеш някакъв напредък, ти ще си толкова уморен, че няма да можеш да се насладиш на успеха.

Как подреждаш приоритетите си – личен живот, семейство, професия?

За мен винаги семейство е приоритет, в конкретност моите деца, след това поставям себе си и кариерата. Да намериш баланс е много трудно, общо взето всички се стремим към това, но не всеки успява. И от собствен опит зная, че доброто планиране и добрата организация водят до успешни резултати и до така търсената златна среда. Но то не става от отведнъж, трябва и практика и желание и време.

Измежду всички тези отговорности и ангажименти, когато намериш време за себе си, какво най-много обичаш да правиш?

Обичам да чета, много. При всяка възможност и свободна минута чета. Обичам както художествена, така и литература за личностно израстване.

Няма как да не те попитам за любима твоя книга и ако може с малък цитат от нея?

Обожавам Фредерик Бакман и една от неговите книги „Човек на име Уве”.

“Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.”

Любим, Бакман, докосва винаги! Сега като си говорим в тази тематика, можеш ли да ми опишеш любим аромат? На какво ухае и носи ли ти спомени?

С ухание на лавандула. Действа ми успокояващо, антистресово. Сякаш ароматът ме кара да бъда себе си, да се виждам от един друг, по-оптимистичен ъгъл.

Сега да си поговорим малко за любимите ти хора. Как се промени живота ти от Израел, през Тайланд и сега отново до България? През тези години се появиха и твоите деца. Разкажи ни повече за този път?

Смея да твърда, че след тези седем години, аз ги уча и те ме учат. И много се радвам, че стигнах до този етап, че вече мога да направя нещо конкретно за себе си. Това време  ме научи да бъда по-отговорна, няма как да не те дисциплинира всичко това. Организацията и в този случай ми помогна. И разбрах колко е важно семейството и човекът до теб. В моментите в които имахме трудности, с моя съпруг си изградихме връзката, именно по този начин си поставихме солидна основа, над която да градим.

А за него какво ще ми кажеш?

За Любовче… Няма да го хваля много…(смее се). Бих казал, че съм една щастлива жена с такъв мъж, защото много добре се разбираме и много добре си пасваме. Може би това време, което сме прекарали в чужбина си оказа своето значение. Разчитахме единствено и само един на друг. Имахме моменти, в които си виждахме силните и слабите страни, без да искаме да се променяме. И още нещо за мен като жена е изключително важно, какъв баща е и как прекарва времето си с децата. А Дарко (Тасевски – б.р.)  е пример за това. Последните години живяхме отделно, независимо от умората, прекосяваше хиляди километри, идваше да прекара време с нас  и се връщаше обратно. И вече когато видя, че децата порастват и имат нужда от него, той прецени, че е по-добре да сме заедно и да се приберем в България. Когато една жена избира съпруг, обикновено гледа какъв баща ще бъде и смятам, че с тази моя задача съм се справила великолепно.

Говориш с толкова любов за семейството си, там ли намираш смисъла? И изобщо къде намираш смисъла?

Разбира се! И в това че съм жива и здрава, че мога да си поставям цели и да ги постигам и всичко това за мен е изключително. И само заради тази възможност,  трябва да намираш смисъл да ставаш всеки ден.

В тази връзка какъв съвет би дала на жените, бъдещи майки и на всички, които вече са?

Да не подценяват ранните години на децата. За мен възпитанието и усещането на детето се формират в корема на майката. Тези емоции, които тя изпива тогава, се отразяват на детето и формират характера му по един или друг начин. Да внимават какво казват, как го казват, какво време отделят и колко са пълноценни. Тоест първите 5, аз съм много за това правило. Това е нещо което младите родители подценяват, не че не ги обичат, а не могат да осъзнаят, че в тази крехка възраст детето изпитва толкова безкрайна нужда от тях. Искат да създадат навици на всяка цена, че то трябва да спи само, на тъмно, защото така ще ги слуша в последствие. Това са неща обаче, за които човек трябва да се подготви, да събере информация. И да не забравяме личния пример, може би най-важното.

Кажи моля те, какво те вдъхновява, когато отвориш очи и погледнеш първите слънчеви лъчи?

Желанието ми да постигна това което искам, за да бъда пример и най-вече за моите деца! Тоест да бъда достатъчен капацитет да им помогна във всяко направление, така както е моята майка, може би подсъзнателно следвам нейния модел.

Последната интересна история, която те накара да се замислиш и промени нещо в теб?

Имах случай, без да изпадам в конкретика, в който се натоварих с очаквания, свързани с моето женско Аз. И когато не се получи точна така, както си представях, осъзнах, че разочарованията идват от очакванията, които имаме към хората и това всъщност е доста добра мотивация. След което си казах, защо трябва да разчитам на друг да направи нещо за мен, като мога и аз да си го направя. Това ми се случи съвсем наскоро и поуките ще ми останат задълго.

Звучиш така, сякаш се справяш сама с уроците на битието. На кого обаче се уповаваш в трудни моменти?

На майка ми, с нея мога да споделя всичко. Човек от когото винаги съм искала мнение, винаги ми е помагала. Винаги е първият човек, на който разчитам в трудни моменти и знам, че мога да го направя. Принципно не съм личност, която взима на сто процента нечие мнение, но нейното тежи повече от всички останали. Още помня кога ме спечели завинаги. В седми или осми клас имах да пиша есе за Съвременния Бай Ганьо, очевидно не съм имала желание да го направя и я помолих за помощ. Такова есе ми спретна, че го публикуваха в училищния вестник. И сякаш от този момент нататък  знам, че на нея мога да разчитам в трудни моменти и винаги.

А когато плаваш в емоционален план, къде намираш пристан?

За емоции съм си единствено аз. С майка ми сме много различни в това отношение, тя е моето логическо мислене (усмихва се).

Роми, споделяш че за теб доброто планиране е ключът към успеха, но все пак вярваш ли в дозата късмет?

То идва при подготвените. Ние пак трябва да сме положили усилия и може би късметът е вид бонус. Неосъзнато казваме, чудо или късмет, но това всъщност  е плод на нашите усилия, ние самите сме предизвикали тази енергия.

А в чудеса?

Вярвам, че всичко може да се постигне, когато човек работи усърдно. А чудесата са в правилното насочване на енергията, която имаш.

Разказа ни как е започнал деня ти. А какво ти предстои сега, като си тръгнеш оттук?

Имам една бизнес среща, свързана с ролята ми на финансов консултант. Един откровен разговор с дама, с която работя. А аз много държа генерално на честните разговори, и в личен и в професионален план. И след това време с деца в Парка Заимов и среща с приятелка. По-късно към нас ще се присъедини и Дарко.

Кажи ни за какво мечтаеш през есента?

За по-малко дъжд…
През есента ми предстои период на кариерно развитие и се надявам октомври, ноември  да достигна това ниво, което съм си поставила. Друго не по-малко важно, то не e толкова мечта, а трепет, е първи клас на моята дъщеря. Искрено се надявам този периода да мине плавно, да се котира  в това ново общество, да се почувства добре в средата, в която ще попадне.

Гледката, която никога няма да забравиш?

Погледa на моите деца когато ги кърмех, любимата ми гледка. Тези малки очички гледаха директно в моите очи с такава топлота, благодарност и обич. Това не се забравя!

Ехаа един от най-красивите отговори, които някога съм чувала. А след някакви си 10 години как се виждаш?

По-уверена, по-успяла и с вече пораснали деца!

За теб любовта е….Бог.

 



Свържете се с нас