Д-р Веселина Бельова – естет и творец в дерматологията
септември 10, 2019
Ива Христова – творец на щастие
ноември 1, 2019
parallax background

Милена Павлова: Логопедията – моя сбъдната мечта

 

Автор: Цветелина Терзийска

Снимки: Пламена Пешева – Стефанова

 

           Милена Павлова е една нежна дама, зад чийто финес стои изключително отговорна и дисциплинирана същност.
Харесва работата си като експерт в държавна агенция, а от скоро е дипломиран логопед и обожава децата. Вярва, че това е пътят по който иска да върви занапред, да има възможността да допринася за прогреса и развитието им! Първата ни среща, нямаше нищо общо с това ѝ амплоа, беше свързана с едно от нейните хобита. Тя прави фантазии с ръцете си и стилни бижута!
Във времето, когато зачестиха срещите помежду ни, тъкмо се дипломираше. От едни приятни следобеди и непринудени разговори се роди идеята за съвместно партньорство, така както стават повечето смислени и хубави неща, без големи очаквания и планове.
Ще ви запознаем малко повече с нея сега. Тя разказва за пътя и намеренията си, за новото поприще и специалното място на децата в живота ѝ. Отведе ни до едно от любимите и места за отдих, а именно Царската градина. Успяхме да се усамотим някак, въпреки приятната  еуфория на 16 Септември (днес беше първият учебен ден – б.р.). Взехме си по едно ароматно кафе  и седнахме на пейка под сянката на голямо дърво. Милена изглежда така стилно и красиво, но споделя, че  това е предизвикателство  за нея и сме я извадили от “зоната на комфорт”. Просто не обича да се изявява със снимки и интервюта. Всичко това леко я притеснява.
Е, получи се. Блазе ни!

 

Здравей, Милена! Представи ни се с три думи! 

Мечтател, работохолик и творец.

Разкажи малко повече за себе си, коя си ти?

Работя като главен експерт – човешки ресурси в държавна агенция и много обичам работата си, в невероятен екип от чудесни хора. Ежедневието ми е динамично и разнообразно.
По душа съм креативна, обичам да творя в разлчини сфери, без ограничения. А децата са моя страст и главно тяхното развитие и здраве. Тук е моментът  да кажа, че от скоро съм дипломиран логопед и това много  ме ентусиазира.

Да, от няколко месеца си дипломиран логопед, честито! Разкажи как се роди любовта и желанието  да се занимаваш точно с това?

Логопедията винаги е била моята страст и мечта. Интересът ми беше привлечен още като дете, когато моята малка сестра имаше леки говорни нарушения и едно прекрасно момиче – логопед работеше с нея. Винаги съм искала професията ми да е смислена, а това се определя от възможността да можеш да помагаш, особено когато говорим за деца.
Много съм заинтригувана и от детската невропсихология, една много бързо развиваща се и сравнително нова наука.
По стечение на обстоятелствата нямаше как да завърша, но ето че дойде и този момент (усмихва се).

Зная, че ѝ по време на следването си практикувала. Допринесе ли с нещо за изграждането ти?

Практиката си изкарах в държавен логопедичен кабинет с невероятно вдъхновяващ наставник. Там беше много натоварено, в добрия смисъл за мен, което ми даде възможност да работя интензивно с най-различни патологии и възрасти на децата.

Да бъдеш логопед според теб призвание ли е? Все пак е много специфична материя, нужен ли е набор от качества, за да практикуваш?

Да, според мен е призвание. При работа с деца, особено когато имат проблем, е повече от необходимо да усещат сигурност и насърчаване, а това няма как да бъде манипулирано при тях, защото са много интуитивни в контактите си. Нужно е да бъде осигурена подходяща атмосфера за работа, която съчетава строга дисциплина, същевременно подкрепа и топли чувства, мотивация. Моето усещане за работата е да бъдеш грижовен, спокоен, внимателен, а също така и добре подготвен със знания, защото логопедията е доста сериозно медицински обоснована.
Необходимо е търпение, защото резултатите идват по-бавно. Но пък когато ги видиш са невероятен благодат и изключително щастие.

Ти обожаваш децата! Какво най-много обичаш при работата си с тях и какво ти дават?

Да, безкрайно много обичам децата, те са една върховна енергия във всяка форма, дори когато са сърдити и тъжни, пак бързо преминава в нещо позитивно. Тяхната честност, усмивките и радостта, когато постигнат резултати, е най-вълнуващото нещо на света. Забелязвам колко са борбени и мотивирани и си имаме безброй забавни моменти.
Даряват  ме с щастие и удовлетворение, а още повече когато има резултати. Понякога трябва много малко, за да се случат някои промени за тях и с това да се избегнат бъдещи.

Милена, защо ни доведе точно тук? С какво тази локация в София е по-специална за теб?

Много обичам да съм навън. Прозорци и стени ме ограничават. Природата и  в частност дърветата са мой пристан и страст.

Това ли правиш през свободното си време? Сподели ни още как и къде обичаш да разтоварваш от ежедневните ангажименти?

Във всеки един момент съм в планината, много обичам да се разхождам сред природа. Има впечатляващи екопътеки, за по-леко или по-тежко ходене.
Йога практиката също много ме разтоварва, но от този тип която е малко по-динамична. Там успявам да отпусна и забравя всичко, същевременно  е и сериозно предизвикателство за мен  и за тялото ми.
При първа възможност майсторя разни неща, рисувам. Но най-голяма част от времето за отдих прекарвам в изработване на бижута от дребни стъклени японски мъниста, които се нижат едно по едно. Изисква се много търпение, което пък на мен ми доставя удоволствие и ме успокоява.

Разкрий ни тайната как успяваш да съчетаеш работата в агенция, хобито, логопедията с това да бъдеш жена, да се грижиш за себе си и личния живот?

Въпрос на планиране на време и желание. Само тогава съумяваш да намериш време за всичко.

Отиваме остро в друга посока! Как започна днешният ти ден?

Станах рано, изпих едно кафе, приготвих се за работа и потеглих, като всеки понеделник беше по-натоварено. А и днес като първи учебен ден, настроението е леко приповдигнато.

В разгара на есента сме. Кажи ми какво  е тя за теб? И мечтаеш ли за нещо през тази….

Постоянно мечтая, независимо от сезона. Есента е приятна за мен поради факта, че е промяна. А всяка такава е нещо ново. За мен не е прехода към зимата и края на лятото, а ново начало. Друг сезон, други емоции. От ученическите години го свързвам с нещо ново. Пък и от тази есен за мен предстоят нови неща. Надявам се, че проектът, по който работя съвместно с “Пюр Те Арт” ще има успех и ще съумеем да популяризираме идеята за невропсихологичното развитие при деца от предучилищна възраст – „Развивам се с игра“.

 

Да, така е! Открехни завесата и разкажи малко повече за проекта „Развивам се с деца”?

Той  не е точно моята идея. Бях провокирана от едно прекрасно момиче, което ми даде куража да го направя, защото  на мен в главата ми се въртеше нещо подобно, но не беше узрял момента, нямах точният човек, който да ме подкрепи и да ми помогне. Чисто организационно тези умения ги нямам и мисля, че сме добър тандем.
От моя страна концепцията, която разработих, е насочена към деца от 4 до 6 години.
Доказано е, че тогава са абсолютно готови да бъдат подготвени за училище.
От гледна точка на четене, писане и с малки задачи под формата на игра, те могат да бъдат развивани и подготвени. По този начин може да се избегне шокът от първи клас.

С какво това събитие  би било полезно за децата?

Ами чисто физически те са абсолютно готови. Но имат нужда от упражнения и от подпомогне с дребни детайли, които са насочени към различни функции на мозъка, за да са адекватни и използвани като умения напред (последната събота от септември се проведе първото събитие и децата останаха възхитени – б.р.)

Удовлетворен човек ли си?

Да, всичко което предстои, всяко едно ново начало ме кара да бъда изпълнена с много енергия и с много желание да го правя. Чувствам се спокойна, харесвам себе си, знам какво искам, знам целите си.

А провалът плаши ли те? И изобщо имаш ли страх, който те сковава?

От провала, не. Ако не опитам няма как да разбера, търсене и опитване, това е. А смелостта идва с действията.
За страхове не, нямам. По-скоро надеждата да съм здрава и да имам сили, за да се случват нещата.

В тази връзка кажи ми, критична ли си към себе си?

На моменти съм погубваща се oт самокритики, но така се държа здраво стъпила на земята.

Да те върнем малко към магията на лятото. С какво ще запомниш изминалото?

Трудно лято в самото си начало, заради държавният ми изпит. Бях доста притеснена на финалната права. Но се справих отлично и след като мина изкарах едно разкошно лято, с почивка на морето и хубави емоции.

Кажи ми последната история, която ще запомниш и нещо промени ли в теб?

Постоянно се срещам с хора и всеки ми носи емоции, предимно позитивни.
Но за нещо конкретно наскоро не се сещам.

Като си тръгнеш оттук какво предстои?

Имам безкрайно много задачи, динамично ежедневие.

На какво или на кого се уповаваш в трудни моменти?

На себе си и на моето семейство. То е моята крепост.

Плаваш ли често в емоционален план и къде намираш пристан?

Аз съм едно кълбо от емоции и гледам да не се изявяват, а да са по-обрани. Но когато имам тези моменти предпочитам да съм си вкъщи, там се чувствам най-добре.

Какво те вдъхновява?

Животът. Колко е богат, колко много можеш да вземеш от него.

А като се събудиш и погледнеш първите лъчи, къде намираш смисъла да станеш и да продължиш?

Възможността и силите да се занимавам с това което ми харесва и ме прави щастлива.

Най-любимият аромат на какво ухае? Какво спомени ти навява?

Безкрайно обичам цветята и най-вече аромат на жасмин и бели цветя. Имам детски спомени от люляковото дърво в двора на баба и дядо.

Коя е любимата ти гледка?

Любовта в очите на майка ми, когато ме погледне.

Всеки път казвам, че това е любимият ми въпрос, отговорите винаги са много докосващи…
А след някакви си 10 години как се виждаш?

Майка поне на две деца, работещ експерт и  логопед.

За теб любовта е…Всичко…Тя е водеща.

 



Свържете се с нас