Ромина Тасевска – една градска дама, с пленителна усмивка и сбъднати мечти
септември 2, 2019
Милена Павлова: Логопедията – моя сбъдната мечта
октомври 1, 2019
parallax background

Д-р Веселина Бельова естет и творец в дерматологията.

 

Автор: Цветелина Терзийска

Снимки: Пламена Пешева – Стефанова

 

       Д-р Веселина Бельова, една очарователна млада дама, колкото крехка, толкова можеща. Чаровната ѝ усмивка, русите къдрици приковават вниманието веднага, но това далеч не е единственото, което може да се каже за нея. Тя умело разпределя ежедневието си между “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”, където специализира дерматология и венерология, и клиника за естетична медицина. Нейната деликатност и всеотдайност в професията те пленяват, категорично. И сякаш това е щипката, която и придава завършеност. Веси е от лекарско семейство, но споделя, че в период на бунтарство, отказва и не иска да поеме по този път. Дори си измисляла, че има страх от игли и кръв. Естествено било за кратко, докато не разбере, че това е нейното призвание и не може да си представи живота по друг начин – да няма граници и  да бъде в помощ на хората. Да, тя наистина обича да помага на хората, и го прави, със сърце. Срещаме се в края на август, един топъл слънчев следобед. Първият почивен ден от дългоочакваната ѝ отпуска. Посещаваме любимо, за нея, място, Tobacco Garden Bar. Поръчваме си и започва един много приятен разговор. За нея, за личните и трепети, вълнения , нещо което тя самата пренебрегва напоследък, отдавайки се изцяло на професията. Говорим си за фината ѝ душа, за мечтите, за мирогледа ѝ, за семейството и още нещо..

Привет, Веси! Представи се с три думи! 

Рядко се замислям коя съм аз, може би защото доста се идентифицирам с професията си на лекар, която ангажира по-голяма част от времето и съзнанието ми. Но все пак бих се описала така…..идеалист, приятел, непукист.

Ти си лекар. Това е призвание. Разкажи ни какво специализираш и как избра тази професия?

Специализирам кожни и венерически болести и изучавам естетична дерматология. Много съм щастлива от този факт, това беше моя мечта. Клиничната дерматология изобилства от диагнози, които са закодирани по кожата на пациента. Симптомите са като частички пъзел, които чакат да бъдат наредени в правилния ред. Изисква се изключителен усет към детайла, прецизност и задълбочено познание на причинно-следствените връзки и реакции в организма, а това представлява ежедневно и забавно интелектуално предизвикателство за мен. Естетичната дерматология, от своя страна, задоволява стремежа ми към хармония и красота в търсене на съвършените пропорции и сечения, а добрият резултат радва сетивата ми.

Как се промени животът ти след като положи Хипократовата клетва и се гмурна в това необятно море?

О, промени се доста. Денят ми е ангажиран от сутрин до вечер с работа, пациенти. Научих се да прецизирам времето си, станах по-организирана, така съумявам да свърша всичките си задачи. От друга страна това  пък ме накара да ценя свободното си време, семейството, приятели, радвам се повече на живота като че ли.

 Случи ли ти се нещо интересно в клиниката, днес, преди да се срещнем?

Днес имах интересен дерматологичен случай на стеатоцистома мултиплекс. Става въпрос за заболяване на пилосебацейния апарат, характеризиращо се с множество дермални кисти, които съдържат себум. Проявява се в юношеството или зрелостта и е хронично заболяване, което „по учебник“ терапевтично се повлиява временно. Щастлива съм, че познавайки патогенезата на заболяването, мога да се опра на иновативна технология и апаратура, приоритет на естетичната дерматология за неинвазивно и дефинитивно разрешаване на този кожен проблем. Това е един прогрес и занапред моята идея, цел е да мога да свързвам двете звена – клинична и естетична дерматология, изобщо.

Чувстваш ли се удовлетворена и успяла в този път?

Да, удовлетворена съм. Като погледна ретроградно, съм постигнала доста за малкото време, в което се занимавам с дерматология.

А „рецепта” за успех, има ли?

В професионален план – много работа, целеустременост, лична амбиция. Да не забравяме защо сме избрали този път, да не загърбваме приятелите и семейството. И винаги да се придържаме към човешкото.

На младите хора, пред които предстоят избори за кариера и развитие, какво би казала?

Да си поставят цели, да ги следват и постигат, да работят много върху себе си, да се провокират в търсене на нови възможности. Животът не поднася на никой нищо наготово, успехът е резултат от много усилия. Бих апелирала за търпение и последователност. Идва времето, в което човек жъне плодовете от своя труд, каквото си посял е видимо и не може да бъде пренебрегнато.

В тази връзка, критична ли си към себе си?

Изключително критична съм. Никога не съм доволна. Дори и в сериозни постижения, когато всички казват „Браво, Веси, справяш се великолепно”, пак си мисля, че мога повече, търся повече.

Как подреждаш приоритетите си – личен живот, семейство, професия?

Иска ми се да отделям малко повече лично време, защото то е на заден план. Професията ми е приоритет.

И все пак когато намериш това време, какво най-много обичаш да правиш?

Да живея на бавни обороти(смее се). Обичам да се наспивам, да пътувам, да имам време за себе си.

Имаш ли страхове?

Не, нямам страхове. Смятам, че човек се сблъсква с тях задължително, за да докаже на себе си, че може да се справи. Всъщност ние сме достатъчно силни същества и умеем да се справяме със собственото си аз. Е, изисква се и желание, разбира се.

Блазя ти! На кого обаче се уповаваш в трудни момент  или съумяваш да разчиташ на себе си?

В трудни моменти се справям сама. Намирам силата в себе си, но може би брат ми е човекът, на който разчитам изключително много за съвет, той също е един мотиватор на моята лична сила.

Какво те вдъхновява сутрин, да станеш и погледнеш първите лъчи?

Вдъхновяват ме „ малките неща в живота”, жестове на доброта, истински хора. Забелязвам ги и те ме радват, дават ми смисъл.

Ти си описа като един идеалист, романтик. Имаш ли пристан, където се оттегляш, за да останеш сама, със собствените си мисли и емоции?

Обичам да пътувам, да опознавам света и всеки път се предизвиквам да открия„моето си място“ в дестинацията, която посещавам. Обикновено е съвсем различна от туристическите забележителности, търся да усетя атмосферата на местността, ритъма на живот, вглеждам се в хората и позиционирам себе си там. Изключвам тотално от работната ми среда, която е доста праволинейна и строга. Самите хора са различни… Може би тогава намирам своя пристан и се вслушвам в себе си. Ако мога, това „бягство” го правя няколко пъти в годината.

Защо ни доведе точно на това място?

Това е място, за което през седмицата успявам да си открадна време и да се срещна с приятели. Имам много спомени, много лета, прекарани тук. Този район е едно от символичните места на София за мен. Въобще обичам тази част от столицата.

Сега като си говорим в тази тематика, можеш ли да ми опишеш любим аромат? На какво ухае, какви спомени ти носи?

На борова гора. Може би защото съм израснала в София, от малка усещах урбанизацията в големия град и мечтаех за място, където да се будя с изгрева на слънцето, в естествения ритъм на природата. Това донякъде беше продиктувано от факта, че по това време четях романа на ЙоханаСпири “Хайди”, чийто сюжет се развива в малко Алпийско селце. Ароматът на гора днес ми носи усещане за вечност, необятност, свобода и ми напомня колко незначителни  са битовизмите, с които се сблъскваме ежедневно.

И сега малко по-съкровено. Ще ми споделиш ли последния урок, който ти даде живота?

Научих, че разликата между “чувам” и „”слушам”, “гледам” и “виждам”, “правя” и “градя” е в способността да пренебрегнеш егото си и да вникнеш в света на съществото до теб. Уча се да бъда по-сензитивна в това отношение.

Правиш ли си равносметки често и имаш ли план, по който вървиш?

Не кроя планове за бъдещето, но напоследък ми се иска да се установя в личен и емоционален план. Замислям се за семейство.

Какво ще бъде първото нещо, което ще направиш, като се разделим?

Ооо, от днес излизам в отпуск, така че предстои най-доброто (смее се). А тези дни заминавам към любимото море, заедно с моето семейство.

Твоята ваканция предстои, но пък идва есента.  Кажи ми, за какво мечтаеш през есента? 

Есента винаги я свързвам с детството ми, когато в „златна есен“ събирахме попадалите листа и ги разхвърляхме като конфети над главите ни. Може би, защото съм родена през есента, този сезон за мен винаги е ново начало. Свързвам го с домашен уют, спокойствие, топлина, курабийки, топъл чай, смислен филм…(усмихва се).

Коя е любимата ти гледка?

Радостта в очите на любимите ми хора.

Обичам този въпрос….

А след някакви си 10 години, как се виждаш?

Щастлива.

За теб любовта е…..споделеност.

 



Свържете се с нас